Поредната цигара...

Паля пак поредната цигара,

зад тежкия дим да скрия моите сълзи... Искаше ми се да мога да остана, но гордостта не ми го позволи.   В прегръдките съм на сивата отрова, само там се чувствам защитен... А тя подканя ме, за сеч готова: "Подари живота си на мен!"   Прокара нежно длани по задушаващата ми се гръд и прошепна ми злорадо: "Моя ще е твоята плът!" Ето! Вече идва краят, край на силата и слабостта и накрая вече зная колко красива всъщност е смъртта!