May 2, 2012, 9:28 AM

Поредната цигара...

  Poetry » Love
953 0 0

Паля пак поредната цигара,

зад тежкия дим да скрия моите сълзи... Искаше ми се да мога да остана, но гордостта не ми го позволи.   В прегръдките съм на сивата отрова, само там се чувствам защитен... А тя подканя ме, за сеч готова: "Подари живота си на мен!"   Прокара нежно длани по задушаващата ми се гръд и прошепна ми злорадо: "Моя ще е твоята плът!" Ето! Вече идва краят, край на силата и слабостта и накрая вече зная колко красива всъщност е смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Викторио All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...