2.05.2012 г., 9:28

Поредната цигара...

945 0 0

Паля пак поредната цигара,

зад тежкия дим да скрия моите сълзи... Искаше ми се да мога да остана, но гордостта не ми го позволи.   В прегръдките съм на сивата отрова, само там се чувствам защитен... А тя подканя ме, за сеч готова: "Подари живота си на мен!"   Прокара нежно длани по задушаващата ми се гръд и прошепна ми злорадо: "Моя ще е твоята плът!" Ето! Вече идва краят, край на силата и слабостта и накрая вече зная колко красива всъщност е смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...