Поредната цигара...

viork (Викторио )
55 36

2.05.2012 г., 9:28 ч.

Поезия » Любовна

762 0 0

Паля пак поредната цигара,

зад тежкия дим да скрия моите сълзи...

Искаше ми се да мога да остана,

но гордостта не ми го позволи.

В прегръдките съм на сивата отрова,

само там се чувствам защитен...

А тя подканя ме, за сеч готова:

"Подари живота си на мен!"

Прокара нежно длани по задушаващата ми се гръд

и прошепна ми злорадо: "Моя ще е твоята плът!"

Ето! Вече идва краят, край на силата и слабостта

и накрая вече зная колко красива всъщност е смъртта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.