Поредната маска

26 ago 2011, 22:31

Poesía » De amor

762 0 4

Кой ти махна поредната маска,

силен вятър ли нейде отвя,

с криви нокти в сърцето ми драска,

за да влезе поредна тъга.

Аз билета кога съм платила

и кога се в тоз цирк озовах,

мисля, мисля... не е било насила,

пак вината във мене видях.

Номерата са толкова много

и примамки безчет, затова

тоз урок ще го уча отново,

с побеляла дори и глава.

И си слагам най-здравата броня,

и заставам готова на пост,

ала знам ли кого да прогоня,

кой е враг и кой - миличък гост.

Как тежи тази броня метална,

а пък времето само за плаж...

Как я смъква безкрайно-омайно

с влажен поглед поредния паж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Valens (Валентина Лозова)

2011-12-13T21:28:00+02:00

Благодаря, Милко, за красивия стих-коментар!
mihri61 (Милко Христов)

2011-12-11T16:54:58+02:00

Ако бронята не е железна,
а е от чисто сребро,
няма ръжда да ми влезне в ококореното око.
Само слънчев отблясък,
от който, не сълза ще пусне,
а светено миро.
Valens (Валентина Лозова)

2011-08-28T11:23:20+03:00

Благодаря, Кати!
katerina- (Катя Вангелова)

2011-08-27T11:56:59+03:00

Поздрави Валка!Много хубав стих!