Поредната маска
Кой ти махна поредната маска,
силен вятър ли нейде отвя,
с криви нокти в сърцето ми драска,
за да влезе поредна тъга.
Аз билета кога съм платила
и кога се в тоз цирк озовах,
мисля, мисля... не е било насила,
пак вината във мене видях.
Номерата са толкова много
и примамки безчет, затова
тоз урок ще го уча отново,
с побеляла дори и глава.
И си слагам най-здравата броня,
и заставам готова на пост,
ала знам ли кого да прогоня,
кой е враг и кой - миличък гост.
Как тежи тази броня метална,
а пък времето само за плаж...
Как я смъква безкрайно-омайно
с влажен поглед поредния паж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
