17 oct 2008, 8:47

Поредната ми принудителна инсомния...

1.2K 0 13

Поредната ми

принудителна инсомния...

 

Прерязахме на любовта

бледите вени.

И шурна оттам

обезкървената гордост.

Смеси се с мътното примирение

и разсъблече прикритата

подлост.         

И стана лесно да си кажем,

че не се обичахме.

И олекнаха ни душите,

а толкова много

тежи

стъпканата надежда

в нарисуваните

с умора очи.

А по дланите плъзват се

тежките мисли

и постеля намират

в пулсиращи слепоочия.

Ти си

поредното

главоболие.

И поредната ми

принудителна

инсомния...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...