17 oct 2008, 8:47

Поредната ми принудителна инсомния...

1.2K 0 13

Поредната ми

принудителна инсомния...

 

Прерязахме на любовта

бледите вени.

И шурна оттам

обезкървената гордост.

Смеси се с мътното примирение

и разсъблече прикритата

подлост.         

И стана лесно да си кажем,

че не се обичахме.

И олекнаха ни душите,

а толкова много

тежи

стъпканата надежда

в нарисуваните

с умора очи.

А по дланите плъзват се

тежките мисли

и постеля намират

в пулсиращи слепоочия.

Ти си

поредното

главоболие.

И поредната ми

принудителна

инсомния...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...