Поредната ми принудителна инсомния...
Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам
обезкървената гордост.
Смеси се с мътното примирение
и разсъблече прикритата
подлост.
И стана лесно да си кажем,
че не се обичахме.
И олекнаха ни душите,
а толкова много
тежи
стъпканата надежда
в нарисуваните
с умора очи.
А по дланите плъзват се
тежките мисли
и постеля намират
в пулсиращи слепоочия.
Ти си
поредното
главоболие.
И поредната ми
принудителна
инсомния...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
