17.10.2008 г., 8:47 ч.

Поредната ми принудителна инсомния... 

  Поезия » Философска
890 0 13

Поредната ми

принудителна инсомния...

 

Прерязахме на любовта

бледите вени.

И шурна оттам

обезкървената гордост.

Смеси се с мътното примирение

и разсъблече прикритата

подлост.         

И стана лесно да си кажем,

че не се обичахме.

И олекнаха ни душите,

а толкова много

тежи

стъпканата надежда

в нарисуваните

с умора очи.

А по дланите плъзват се

тежките мисли

и постеля намират

в пулсиращи слепоочия.

Ти си

поредното

главоболие.

И поредната ми

принудителна

инсомния...

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??