Поредно признание
Със сълзите нарисувах ледена икона...
И поставих я отвън сърцето да краси!
Пред ней душата ден и нощ се моли,
че жаждата за теб без милост я мори!
Изгнилите от обич чувства
живи се опитах да заровя!
Някъде дълбоко в същността си мръсна
с лъжи опитах се да се отровя!...
От мене нищо вече не остана,
не смея даже в огледалото да се огледам...
Във него виждам само онзи образ празен,
на мъката по тебе вечно предан...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Танева Todos los derechos reservados
