11.04.2009 г., 18:19

Поредно признание

850 0 2

Със сълзите нарисувах ледена икона...

И поставих я отвън сърцето да краси!

Пред ней душата ден и нощ се моли,

че жаждата за теб без милост я мори!



Изгнилите от обич чувства

живи се опитах да заровя!

Някъде дълбоко в същността си мръсна

с лъжи опитах се да се отровя!...



От мене нищо вече не остана,

не смея даже в огледалото да се огледам...

Във него виждам само онзи образ празен,

на мъката по тебе вечно предан...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...