Със сълзите нарисувах ледена икона...
И поставих я отвън сърцето да краси!
Пред ней душата ден и нощ се моли,
че жаждата за теб без милост я мори!
Изгнилите от обич чувства
живи се опитах да заровя!
Някъде дълбоко в същността си мръсна
с лъжи опитах се да се отровя!...
От мене нищо вече не остана,
не смея даже в огледалото да се огледам...
Във него виждам само онзи образ празен,
на мъката по тебе вечно предан...
© Десислава Танева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
