25 oct 2007, 23:08

Поредно тъпо настроение 

  Poesía » De amor
907 1 6


И мекотата ти се сля с мъглата.

Под  капките на есения дъжд,

които пишат по стъклата:

“Отиде си, без думи, изведнъж...”

Било от простото по-просто,

когато правим от тъга – тъга…

Животът ни не е преди и после,

когато го рисуваме сега,

изпадайки в ненужния захлас

на споделено-разделените съдби:

Ти никога не можеш да си аз.

Аз никога не мога да съм ти.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??