И мекотата ти се сля с мъглата.
Под капките на есения дъжд,
които пишат по стъклата:
“Отиде си, без думи, изведнъж...”
Било от простото по-просто,
когато правим от тъга – тъга…
Животът ни не е преди и после,
когато го рисуваме сега,
изпадайки в ненужния захлас
на споделено-разделените съдби:
Ти никога не можеш да си аз.
Аз никога не мога да съм ти.
© Георги Динински All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
