daik (Георги Динински)
355 485
Oct 25, 2007, 11:08 PM

Поредно тъпо настроение 

  Poetry » Love
867 1 6


И мекотата ти се сля с мъглата.

Под  капките на есения дъжд,

които пишат по стъклата:

“Отиде си, без думи, изведнъж...”

Било от простото по-просто,

когато правим от тъга – тъга…

Животът ни не е преди и после,

когато го рисуваме сега,

изпадайки в ненужния захлас

на споделено-разделените съдби:

Ти никога не можеш да си аз.

Аз никога не мога да съм ти.

© Георги Динински All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??