8 ago 2018, 23:10

Пороци срещу добродетели

715 0 1

Гонен често от бесовете
на пустия земен живот,
попаднал човека сред зверовете
с опасност да стане полуидиот.

Грохотни бури от инат и агресия,
вихрещи облаци черни от гняв,
в смазващата регресия,
на разума, сиво мъгляв.

А радостта захвърлена грубо
в тъмният ъгъл на мрака,
не ѝ остава нищо друго,
освен кротко да чака!

Та нали надежда винаги има,
за който и да е злосторник.
Радостта ли е подсъдима,
или свободен затворник!

Текнаха на лицемерието,
фалшивите, сухи сълзи,
пак пред прага на преддверието,
и пак с безпочвени хвалби.

Изду се като пуяк и гордостта,
с безцветните си бледи багри.
Доведе алчността и завистта -
дружките й, плашещо нагли.

Не можа да пристигне само лъжата.
В смут и лутане, пак закъсня.
Нормално.., нали са й къси краката!
Повървя, измори се и спря.

А благородството, наред ги подхвана.
С изисканата си галантност,
огласяно в глуха закана
от грубата г-жа арогантност.

Добротата с него застана,
в битката - рамо до рамо
- не бой се, винаги с теб ще остана,
вяра и смелост ни трябват само!

Ето ги, идат, светли и чисти
вечно ръка за ръка.
Непрочетени писани листи,
сред грозната красота.

Влязоха смело в бой с пороците,
но водени само от любовта.
Леле, как се пръснаха ,,мишоците”
от ярката й светлина!

Скриха се в дупките си мрачни, малки,
на фона на очаквания феномен,
осъзнавайки колко са жалки,
щом с любов си спасен!

Разсея се бурята мътна
и разяждащият тлен на гнева,
щом светлината ги глътна...
а смирението...,
пак тактично си замълча!


Любен Пенев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Пенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...