Гонен често от бесовете
на пустия земен живот,
попаднал човека сред зверовете
с опасност да стане полуидиот.

Грохотни бури от инат и агресия,
вихрещи облаци черни от гняв,
в смазващата регресия,
на разума, сиво мъгляв.

А радостта захвърлена грубо
в тъмният ъгъл на мрака,
не ѝ остава нищо друго,
освен кротко да чака!

Та нали надежда винаги има,
за който и да е злосторник.
Радостта ли е подсъдима,
или свободен затворник!

Текнаха на лицемерието,
фалшивите, сухи сълзи,
пак пред прага на преддверието,
и пак с безпочвени хвалби.

Изду се като пуяк и гордостта,
с безцветните си бледи багри.
Доведе алчността и завистта -
дружките й, плашещо нагли.

Не можа да пристигне само лъжата.
В смут и лутане, пак закъсня.
Нормално.., нали са й къси краката!
Повървя, измори се и спря.

А благородството, наред ги подхвана.
С изисканата си галантност,
огласяно в глуха закана
от грубата г-жа арогантност.

Добротата с него застана,
в битката - рамо до рамо
- не бой се, винаги с теб ще остана,
вяра и смелост ни трябват само!

Ето ги, идат, светли и чисти
вечно ръка за ръка.
Непрочетени писани листи,
сред грозната красота.

Влязоха смело в бой с пороците,
но водени само от любовта.
Леле, как се пръснаха ,,мишоците”
от ярката й светлина!

Скриха се в дупките си мрачни, малки,
на фона на очаквания феномен,
осъзнавайки колко са жалки,
щом с любов си спасен!

Разсея се бурята мътна
и разяждащият тлен на гнева,
щом светлината ги глътна...
а смирението...,
пак тактично си замълча!


Любен Пенев