Порой на юг от Рая

7 may 2015, 21:36

Poesía » De amor

502 0 3

Дъждът, във който съм жена

на теб

е най-протяжният.

От векове

светът такъв порой не е познавал.

Още от времето на Ной, когато

е трябвало да се спасява.

Дъждът, във който съм жена

пред теб

не може да ни събере.

Ще влезем някъде на сухо с мокри дрехи

и после всеки вкъщи ще се прибере.

Дъждът вали. Сребристите му нишки

дърпа Господ, завързал ги за своята ръка.

И някак срамно и излишно просто

е да се лъжем.

Най-тъжни са усмивките в дъжда...

06.05.2015

Велико Търново

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

botyo (Бойко Беров)

2015-05-08T14:26:12+03:00

!))
bagra (Елица Кръстева)

2015-05-08T07:25:59+03:00

Благодаря, Стойна! Права си - има и хубави вечери в дъжда
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-08T00:32:49+03:00

Чудесно стихотворение, но не обичаш дъжда.А има вечери в дъжда толкова прекрасни!
Поздравявам те отново за поредната хубава творба! Лека вечер!