Порой на юг от Рая
Дъждът, във който съм жена
на теб
е най-протяжният.
От векове
светът такъв порой не е познавал.
Още от времето на Ной, когато
е трябвало да се спасява.
Дъждът, във който съм жена
пред теб
не може да ни събере.
Ще влезем някъде на сухо с мокри дрехи
и после всеки вкъщи ще се прибере.
Дъждът вали. Сребристите му нишки
дърпа Господ, завързал ги за своята ръка.
И някак срамно и излишно просто
е да се лъжем.
Най-тъжни са усмивките в дъжда...
06.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева All rights reserved.
Права си - има и хубави вечери в дъжда 
