bagra (Елица Кръстева)
33 57
7 мая 2015 г., 21:36

Порой на юг от Рая 

  Поэзия » Любовная
503 0 3

Дъждът, във който съм жена

на теб

е най-протяжният.

От векове

светът такъв порой не е познавал.

Още от времето на Ной, когато

е трябвало да се спасява.


Дъждът, във който съм жена

пред теб

не може да ни събере.

Ще влезем някъде на сухо с мокри дрехи

и после всеки вкъщи ще се прибере.


Дъждът вали. Сребристите му нишки

дърпа Господ, завързал ги за своята ръка.

И някак срамно и излишно просто

е да се лъжем.


Най-тъжни са усмивките в дъжда...


06.05.2015

Велико Търново

© Елица Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !))
  • Благодаря, Стойна! Права си - има и хубави вечери в дъжда
  • Чудесно стихотворение, но не обичаш дъжда.А има вечери в дъжда толкова прекрасни!
    Поздравявам те отново за поредната хубава творба! Лека вечер!
Предложения
: ??:??