10 may 2013, 11:06

Портокалови пролети

  Poesía
879 0 10

 

 

                             Ухаеш на разцъфнал, портокалов цвят -

                              ми каза някога преди години...

                              От онзи ден сто зими ни делят

                              и много повече от сто причини!

                              Но... портокалови са пролетите всеки път,

                              когато облаците се усмихват срамежливо

                              в очите ти на някой тъжен кръстопът,

                              а аз изгарям в спомените мълчаливо...

                              Ти не поглеждай бързо настрани -

                              встрани са следващите ми любови...

                              Във портокаловата пролет остани,

                              за да не бъдат нощите ми тъй сурови!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...