Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство.

Бил винаги влюбен в жените красиви,
лист не поглеждал, нито молѝв.
Избягвал хора, изглеждащи сиви,
искал само да бъде щастлив.

Когато сърцето започна да стяга,
и болка кривеше ръце и крака.
Разбра, че няма как да избяга,
смири се в поклон пред старостта.

Той пише,
за всичко, което докосва душата,
за обич, любов, за раздяла с любима.
Наред с радостта, приема тъгата,
пише, защото животът още го има.

Явор Перфанов
17.09.2019 г.
Г. Оряховица