Портрет
Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство.
Бил винаги влюбен в жените красиви,
лист не поглеждал, нито молѝв.
Избягвал хора, изглеждащи сиви,
искал само да бъде щастлив.
Когато сърцето започна да стяга,
и болка кривеше ръце и крака.
Разбра, че няма как да избяга,
смири се в поклон пред старостта.
Той пише,
за всичко, което докосва душата,
за обич, любов, за раздяла с любима.
Наред с радостта, приема тъгата,
пише, защото животът още го има.
Явор Перфанов
17.09.2019 г.
Г. Оряховица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
