Портрет!
Качих се на хълма,
седнах на камък.
Пред мен се откри
най-красивият пейзаж.
Огромна зелена поляна с
пъстри цветя и слънце,
изгряло над всичко това.
Извадих статив, блок и
четка, да нарисувам този
пейзаж. Но не пейзаж, а
портрет изгря на моя блок.
Най-прекрасната жена с
усмивка гледаше оттам.
Поглед нежен и добър.
„Обичам те” - ми каза с очи.
Така отвори ти вратата и
поведе ме в галерия,
пълна с мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Драгомир Костадинов Todos los derechos reservados
