Качих се на хълма,
седнах на камък.
Пред мен се откри
най-красивият пейзаж.
Огромна зелена поляна с
пъстри цветя и слънце,
изгряло над всичко това.
Извадих статив, блок и
четка, да нарисувам този
пейзаж. Но не пейзаж, а
портрет изгря на моя блок.
Най-прекрасната жена с
усмивка гледаше оттам.
Поглед нежен и добър.
„Обичам те” - ми каза с очи.
Така отвори ти вратата и
поведе ме в галерия,
пълна с мечти.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
