Портрет

Намига ми от огледалото човече
Със бръчици от щастие, усмихнато,
И поглед благ, а не на скръб обречен,
Забравило за горести от миналото.

Обида не откривам, ни тъга, ни злоба,
А чиста пеперудена душа
И вяра, ама не във Бога,
А в силата на кадифените крила.

И отчаяние не виждам. Няма.
Напук на хората и времената,
А само радост и любов... без драма
Към всеки миг, изригнал във зората...

Следи от сълзи също не намирам.
Потънали са в дюните на щастието.
А само отражение на дни и нощи диви,
И спомени горещи, сладострастни...