3 jun 2022, 19:11

Портрет на един простак 

  Poesía » Civil
648 1 7

 

 

Простакът винаги за себе си е прав,

но иска всеки друг да е съгласен.

Освен това не е и благ по нрав,

и фен е пръв на разговора празен.

 

Опиянява се от своя собствен глас

и ехото му е любим слушател.

Да пази Бог такъв да има власт,

че чувства се, като на този свят създател...

 

Простакът е роден за диктатура,

като, естествено, на трона да е той.

Враг първи му е общата култура

и всеки спорещ с вълчия му вой...

 

И егото му е във границите свръх,

защото, смята, да греши е невъзможно!

Повярвал си, че е еволюционен връх

върви напред със самочувствие дебелокожно.

 

Простакът винаги, навсякъде личи,

изпъква, като изпражнение на сняг,

но е божествен в двете си очи -

Не си съгласен? Вече е твой враг!...

____

Вдъхновено от честите ми разговори конкретно по тази тема с един колега.

_____

 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Катя, Квазар, благодаря сърдечно и на вас.
  • Идеално си го описал. Така е като имаш Муза.
  • Благодаря за чудесните коментари.
  • Violet_86 (Виолета)
    „Проблемът с умните хора е, че изглеждат като луди на глупаците“
    Стивън Хокинг
  • Две “поправки”, или вариации:
    “Простакът е роден за диктатура,
    затуй той може да ми хване на-на-на-на.”
    и
    “Простакът винаги, навсякъде личи:
    като лайно на сняг набива се в очи.”
    Малко в стил бай Радой
    😉
  • Не мога да не те поздравя!
  • Оооо, колко си прав. И знаеш ли кое е най-лошото. Като му направиш забележка, лудия излизаш ти. А на другия ден в колата ти е забита кирка. Казвам го от личен опит.
Propuestas
: ??:??