3 jun 2022, 19:11

Портрет на един простак

  Poesía » Civil
990 1 7

 

 

Простакът винаги за себе си е прав,

но иска всеки друг да е съгласен.

Освен това не е и благ по нрав,

и фен е пръв на разговора празен.

 

Опиянява се от своя собствен глас

и ехото му е любим слушател.

Да пази Бог такъв да има власт,

че чувства се, като на този свят създател...

 

Простакът е роден за диктатура,

като, естествено, на трона да е той.

Враг първи му е общата култура

и всеки спорещ с вълчия му вой...

 

И егото му е във границите свръх,

защото, смята, да греши е невъзможно!

Повярвал си, че е еволюционен връх

върви напред със самочувствие дебелокожно.

 

Простакът винаги, навсякъде личи,

изпъква, като изпражнение на сняг,

но е божествен в двете си очи -

Не си съгласен? Вече е твой враг!...

____

Вдъхновено от честите ми разговори конкретно по тази тема с един колега.

_____

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, Квазар, благодаря сърдечно и на вас.
  • Идеално си го описал. Така е като имаш Муза.
  • Благодаря за чудесните коментари.
  • Violet_86 (Виолета)
    „Проблемът с умните хора е, че изглеждат като луди на глупаците“
    Стивън Хокинг
  • Две “поправки”, или вариации:
    “Простакът е роден за диктатура,
    затуй той може да ми хване на-на-на-на.”
    и
    “Простакът винаги, навсякъде личи:
    като лайно на сняг набива се в очи.”
    Малко в стил бай Радой
    😉

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...