Портрет на един простак
Простакът винаги за себе си е прав,
но иска всеки друг да е съгласен.
Освен това не е и благ по нрав,
и фен е пръв на разговора празен.
Опиянява се от своя собствен глас
и ехото му е любим слушател.
Да пази Бог такъв да има власт,
че чувства се, като на този свят създател...
Простакът е роден за диктатура,
като, естествено, на трона да е той.
Враг първи му е общата култура
и всеки спорещ с вълчия му вой...
И егото му е във границите свръх,
защото, смята, да греши е невъзможно!
Повярвал си, че е еволюционен връх
върви напред със самочувствие дебелокожно.
Простакът винаги, навсякъде личи,
изпъква, като изпражнение на сняг,
но е божествен в двете си очи -
Не си съгласен? Вече е твой враг!...
____
Вдъхновено от честите ми разговори конкретно по тази тема с един колега.
_____
© Георги Каменов All rights reserved.
