3.06.2022 г., 19:11

Портрет на един простак

992 1 7

 

 

Простакът винаги за себе си е прав,

но иска всеки друг да е съгласен.

Освен това не е и благ по нрав,

и фен е пръв на разговора празен.

 

Опиянява се от своя собствен глас

и ехото му е любим слушател.

Да пази Бог такъв да има власт,

че чувства се, като на този свят създател...

 

Простакът е роден за диктатура,

като, естествено, на трона да е той.

Враг първи му е общата култура

и всеки спорещ с вълчия му вой...

 

И егото му е във границите свръх,

защото, смята, да греши е невъзможно!

Повярвал си, че е еволюционен връх

върви напред със самочувствие дебелокожно.

 

Простакът винаги, навсякъде личи,

изпъква, като изпражнение на сняг,

но е божествен в двете си очи -

Не си съгласен? Вече е твой враг!...

____

Вдъхновено от честите ми разговори конкретно по тази тема с един колега.

_____

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя, Квазар, благодаря сърдечно и на вас.
  • Идеално си го описал. Така е като имаш Муза.
  • Благодаря за чудесните коментари.
  • Violet_86 (Виолета)
    „Проблемът с умните хора е, че изглеждат като луди на глупаците“
    Стивън Хокинг
  • Две “поправки”, или вариации:
    “Простакът е роден за диктатура,
    затуй той може да ми хване на-на-на-на.”
    и
    “Простакът винаги, навсякъде личи:
    като лайно на сняг набива се в очи.”
    Малко в стил бай Радой
    😉

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...