5 may 2017, 23:30

Портрет на една жена

748 0 0

Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник,
(Боже, опази ме от таз суета!)
с най-характерното в тази жена.
Да видим сега, какво ще се случи.
На лицето овалът издължен е по-скоро.
В средата се кипри красиво носле.
Под нея устата – усмивка увличаща,
очите – дълбок океан и блестящи звезди.
Дотук, изглежда, се получава.
Да видим още какво ми остава.
Мислех да кажа – вежди-гайтани,
но знае ли днес някой що е гайтан?
А мигли-ресници, клише е нали?
Остана и още един щрих да добавя –
коса кестенява и по момчешки подстригана късо.
(Но колко добре и стои!)
Сега да погледнем от главата надолу.
Както знаем, на всички е ясно,
за главата, предвидил е Господ и тяло.
Май трудно ще бъде да го опиша.
Фигура спортна, ръце силни и нежни,
увенчани със длани изящни
и пръсти за пиано създадени.
Да помисля нозете ѝ как да опиша.
Колони на величествен храм –
силни и същевременно тъй грациозни.
Това на портрета, изглежда, е краят.
Доколко успял съм, ще кажете вие.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...