на този текст
не му е тук мястото
и няма нищо общо
нито с Дъблин
нито с Дориан
жената като млада
следва да се възприема
като по-малко мрачна
и по-малко сива
жената като млада се рисува
с правилни черти и
с неправилни форми
важното е от портрета
да се вижда ясно че е няма
и че може да я няма също
нито на портрета
нито на стената
не че не може да говори
но движенията на устните ù
разместват портрета от рамката
а при водене на чести разговори
портретът и жената като млада
много бързо ги преместват
от стената на друго място
където няма място за тях
© Мария Василева Todos los derechos reservados