29 sept 2015, 21:55

Портрет на непозната 

  Poesía » De amor
1058 3 2

 

 

По сметки съм намислено число.
В романите съм няма героиня.
Каквото се е случило - било.
И толкова. Не прося милостиня.

От мене ако чакаш стих за дъжд,
целувка-две и връщане обратно...
За Бога, спри! Не тръгвай изведнъж.
В дланта си крия общото ни кратно.

Харесвам благородната игра.
И каня страховете на закуска.
Когато се задъхам и се спра,
наивно за късмет преплитам пръсти.

До тук съм обич. После ще съм смях.
Очаквай ме, докато те прегърна.
На вкус съм нежност може би. И грях.
Избягам ли ти - няма да се върна.

Не ме търси. Дори не ме изписвай.
Рисувай тайно с мигли по стъклата.
Така светът ще придобие смисъл,
а ти ще ме запомниш непозната...

 
 
 
 

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ИЗУМИТЕЛНО! Толкова дълбоко потънах, четейки тези чувства, превърнати в думи. Прекланям се пред таланта ти!
  • БЛАГОДАРЯ!!!
Propuestas
: ??:??