imperfect (Яна)
274 2097
29.09.2015 г., 21:55 ч.

Портрет на непозната 

  Поезия » Любовна
931 3 3

 

 

По сметки съм намислено число.
В романите съм няма героиня.
Каквото се е случило - било.
И толкова. Не прося милостиня.

От мене ако чакаш стих за дъжд,
целувка-две и връщане обратно...
За Бога, спри! Не тръгвай изведнъж.
В дланта си крия общото ни кратно.

Харесвам благородната игра.
И каня страховете на закуска.
Когато се задъхам и се спра,
наивно за късмет преплитам пръсти.

До тук съм обич. После ще съм смях.
Очаквай ме, докато те прегърна.
На вкус съм нежност може би. И грях.
Избягам ли ти - няма да се върна.

Не ме търси. Дори не ме изписвай.
Рисувай тайно с мигли по стъклата.
Така светът ще придобие смисъл,
а ти ще ме запомниш непозната...

 
 
 
 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ИЗУМИТЕЛНО! Толкова дълбоко потънах, четейки тези чувства, превърнати в думи. Прекланям се пред таланта ти!
  • БЛАГОДАРЯ!!!
  • Да кажа - "хареса ми" ще бъде малко, да кажа "много ми хареса" - също.
    Отлична творба, която буди моето възхищение!

    " От мене ако чакаш стих за дъжд,
    целувка-две и връщане обратно...
    За Бога, спри! Не тръгвай изведнъж.
    В дланта си крия общото ни кратно."

    Отличен 6 + от мен.
Предложения
: ??:??