Портрет на непозната
По сметки съм намислено число.
В романите съм няма героиня.
Каквото се е случило - било.
И толкова. Не прося милостиня.
От мене ако чакаш стих за дъжд,
целувка-две и връщане обратно...
За Бога, спри! Не тръгвай изведнъж.
В дланта си крия общото ни кратно.
Харесвам благородната игра.
И каня страховете на закуска.
Когато се задъхам и се спра,
наивно за късмет преплитам пръсти.
До тук съм обич. После ще съм смях.
Очаквай ме, докато те прегърна.
На вкус съм нежност може би. И грях.
Избягам ли ти - няма да се върна.
Не ме търси. Дори не ме изписвай.
Рисувай тайно с мигли по стъклата.
Така светът ще придобие смисъл,
а ти ще ме запомниш непозната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
