Идват в следобеда неделен приятелките
да обсъдят сериалите и на кафе да погледат -
пътешествие около света, млад загадъчен мъж,
отекват смеховете им в мрака дантелен на стаята.
А после си тръгват,
отнасяйки дъх на парфюм старомоден;
с бастунчета тракат по стълбите
и с поизтрити токове.
И самотата - тази гостенка стара
се настанява във стаята,
а жената става да вдигне чашките от кафе
и чиниите с трохи от кекса домашен.
После вади албума с корици релефни
от скрина черешов с проскърцващи чекмеджета.
Разтваря го и като че ли светлина заструява
от снимките пожълтели с оръфани ръбчета -
ученичка с баретка и закачливо повдигнати вежди;
млада жена, облечена в бяло със съпруга до себе си;
(въздиша старицата - него отдавна вече го няма...);
с ученици на бригада, на екскурзия и в класната стая;
абитуриентски балове - от букетите с цветя
се виждат очите ù само;
заобиколена от внуци -
делят я океани вече от тях...
Затваря албума с въздишка,
прибира го и плетката взима.
Затракват куките като клюнове щъркови
в сумрачната тишина.
Кълбото търкулва се и под леглото се скрива,
където намира го малкото ù коте
и доволно започва с него
безкрайна игра...
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados