Портрети I (Старата учителка)

Идват в следобеда неделен приятелките

да обсъдят сериалите и на кафе да погледат -

пътешествие около света, млад загадъчен мъж,

отекват смеховете им в мрака дантелен на стаята.

А после си тръгват,

отнасяйки дъх на парфюм старомоден;

с бастунчета тракат по стълбите

и с поизтрити токове.

И самотата - тази гостенка стара

се настанява във стаята,

а жената става да вдигне чашките от кафе

и чиниите с трохи от кекса домашен.

После вади албума с корици релефни

от скрина черешов с проскърцващи чекмеджета.

Разтваря го и като че ли светлина заструява

от снимките пожълтели с оръфани ръбчета -

ученичка с баретка и закачливо повдигнати вежди;

млада жена, облечена в бяло със съпруга до себе си;

(въздиша старицата - него отдавна вече го няма...);

с ученици на бригада, на екскурзия и в класната стая;

абитуриентски балове - от букетите с цветя

се виждат очите ù само;

заобиколена от внуци -

делят я океани вече от тях...

Затваря албума с въздишка,

прибира го и плетката взима.

Затракват куките като клюнове щъркови

в сумрачната тишина.

Кълбото търкулва се и под леглото се скрива,

където намира го малкото ù коте

и доволно започва с него

безкрайна игра...