Портрети II ( Душата на поета)

Догоря цигарата във мрака.

Търкулна се на пода моливчето, 

останало колкото палец.

Недовършеният последен стих, 

посипан с пепел от угарката,  

като самотна епитафия

засвети в полумрака  на стаята...

Силен вятър разтвори широко прозореца

и излетя навън душата на поета

- като въздишка на ангел!

Толкова мъдрост пося приживе

в умовете на хората;

с толкова чувства душите им изпълни!

Накара ги да си задават въпроси с повишена трудност...

След него останаха книгите му -

като тухли в стената на времето,

и празнота, която няма как и с какво да се запълни!

Трудно е да се каже за такива хора,

че са умрели! Те остават завинаги живи

в умовете и сърцата на хората - 

чрез своето творчество;

като огньове, горящи във мрака!...