30 июн. 2013 г., 11:03

Портрети II ( Душата на поета)

877 0 0

Догоря цигарата във мрака.

Търкулна се на пода моливчето, 

останало колкото палец.

Недовършеният последен стих, 

посипан с пепел от угарката,  

като самотна епитафия

засвети в полумрака  на стаята...

Силен вятър разтвори широко прозореца

и излетя навън душата на поета

- като въздишка на ангел!

 

Толкова мъдрост пося приживе

в умовете на хората;

с толкова чувства душите им изпълни!

Накара ги да си задават въпроси с повишена трудност...

След него останаха книгите му -

като тухли в стената на времето,

и празнота, която няма как и с какво да се запълни!

 

Трудно е да се каже за такива хора,

че са умрели! Те остават завинаги живи

в умовете и сърцата на хората - 

чрез своето творчество;

като огньове, горящи във мрака!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...