Портретите закриващи стената
Изсъхнали отдавна
Отегчено гледат самотата ми
И се надяват
Да останат още малко

Театър
Филм
И главния съм аз
Заподозрян съм още във началото
И на стената съм опрян
Да кажа пред всички за станалото

Портретите шепнат
И под погледите им вече няма вълшебството
Което им подхвърлих с четките

Както и да е
Стените ми не са бели
Не съм в лудница, клиника, затвор
Не съм на погребение
Това е моята стая
В която пиша поемите си
В която играя
Себе си

Театър
Филм
И главния съм аз
Света се върти около мен
Всички портрети мен гледат

Шепна си нещо
Някаква песничка
Играя си с пръстите на ръцете си
Гледам ги
Но не ги виждам
Защото съм откачен

Не съм на себе си
Изправям се и започвам да викам
Същата песничка
Някаква
Я стоварвам
Грубо върху всеки от портретите

Не ме гледайте
Стари прашлясали статуи
Умрете
Никой няма право да наднича в самотата ми
Да пукнете дано
Изсъхнали драсканици

После лудостта ми се променя
И бавно събирам парчетата
Стара ръжда от лицата им

Както и да е
Стените ми са бели
Но не съм в лудница, клиника, затвор
Не съм на погребение
Това е моята стая
Просто се променям
И е моето място
Да остана сам, когато имам настроение

16.10.2006