3 ene 2012, 18:21

Поръбване на зимни рани

  Poesía
1.2K 1 32
                                                         Престана вече с другите деца
синът ми да играе криеница.
Далечни станиолени слънца
слепиха дълго моите зеници.

За туй не съм видял, че стана мъж...
Как съм могъл да бъда толкоз глупав -
да бях те взел на мач поне веднъж,
по рефера да викнем: давай дузпа...

... да яхнем ски, виенско колело,
а в киното, щом страстна сцена дават
как Джони Деп целува Джени Ло,
да му затуля мислите с ръкава.

А тъй или пък иначе - такъв
животът е - показва остри зъби.
Ще се налива тъмната ми кръв
в момчето, раните му ще поръби.

И подир ден, умъдрен и ленив,
щом Бог разпусне зимните си хали,
със стих от мен синът ми ще плени
една жена, от бъдното изгряла...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...