27 mar 2008, 20:43

Посадих дърво...

  Poesía
1K 0 1

Посадих дърво!                                       

Какво ли...?!

Каквото искаш, приеми -

бор, ела, наведена тъжно бреза,

череша с бели цветове...

посадих в земята едно дръвче!

 

Посадих дърво!

И поливах го всеки ден -

с чиста, изворна вода,

хубаво място бях му избрала -

високо на хълма - да гледа света!

 

Посадих дърво!

Високо и могъщо то израсна,

издигаше се чак до небесата;

устоя на бури, ветрове -

сякаш беше там от векове...

 

Посадих дърво!

И хората му се възхищаваха,

напомняше им могъщество и сила;

то бе там - устояло на неволята,

за да им напомня, че надежда има...

 

Посадих дърво!

И всеки път, когато човекът трудност срещнеше,

поглеждаше нагоре - към моето дърво;

сила и надежда то му вдъхваше

и сякаш вече вярваше в нещо по-добро.

 

Посадих дърво!

Какво ли...?!

Каквото искаш приеми -

бор, ела, наведена тъжно бреза,

череша с бели цветове...

аз го наричам просто надежда;

надежда - за теб, за мен... за утрешния ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много оптимизъм и надежда извират от стиха ти!Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...