Посадих дърво...

Посадих дърво!                                       

Какво ли...?!

Каквото искаш, приеми -

бор, ела, наведена тъжно бреза,

череша с бели цветове...

посадих в земята едно дръвче!

Посадих дърво!

И поливах го всеки ден -

с чиста, изворна вода,

хубаво място бях му избрала -

високо на хълма - да гледа света!

Посадих дърво!

Високо и могъщо то израсна,

издигаше се чак до небесата;

устоя на бури, ветрове -

сякаш беше там от векове...

Посадих дърво!

И хората му се възхищаваха,

напомняше им могъщество и сила;

то бе там - устояло на неволята,

за да им напомня, че надежда има...

Посадих дърво!

И всеки път, когато човекът трудност срещнеше,

поглеждаше нагоре - към моето дърво;

сила и надежда то му вдъхваше

Посадих дърво!

Какво ли...?!

Каквото искаш приеми -

бор, ела, наведена тъжно бреза,

череша с бели цветове...

аз го наричам просто надежда;

надежда - за теб, за мен... за утрешния ден...