Посадих дърво...
Посадих дърво!
Какво ли...?!
Каквото искаш, приеми -
бор, ела, наведена тъжно бреза,
череша с бели цветове...
посадих в земята едно дръвче!
Посадих дърво!
И поливах го всеки ден -
с чиста, изворна вода,
хубаво място бях му избрала -
високо на хълма - да гледа света!
Посадих дърво!
Високо и могъщо то израсна,
издигаше се чак до небесата;
устоя на бури, ветрове -
сякаш беше там от векове...
Посадих дърво!
И хората му се възхищаваха,
напомняше им могъщество и сила;
то бе там - устояло на неволята,
за да им напомня, че надежда има...
Посадих дърво!
И всеки път, когато човекът трудност срещнеше,
поглеждаше нагоре - към моето дърво;
сила и надежда то му вдъхваше
и сякаш вече вярваше в нещо по-добро.
Посадих дърво!
Какво ли...?!
Каквото искаш приеми -
бор, ела, наведена тъжно бреза,
череша с бели цветове...
аз го наричам просто надежда;
надежда - за теб, за мен... за утрешния ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
