21 oct 2019, 9:59

Посейдон и Керкира

  Poesía
557 0 1

Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака,
с едър тремор,
като перата на чайка,
в които дебелите пръсти
заровил е вятърът,

 

се протяга да хване
ръката на млада жена
и през пръстите спуска
върху кожата й
нежен сутрешен бриз,
с който надува платната
на надеждата.

 

И се втурват пак спомени,
развълнувани,
яхват бяла вълна...
(Деколтето огражда
две скали, и прозират,
уловени във мрежите,
две маслини).

 

Шумоли като пясъчна
младостта,
наобратно потекла
в пясъчния часовник
на очите му,
сини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...