21 oct 2019, 9:59

Посейдон и Керкира

  Poesía
556 0 1

Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака,
с едър тремор,
като перата на чайка,
в които дебелите пръсти
заровил е вятърът,

 

се протяга да хване
ръката на млада жена
и през пръстите спуска
върху кожата й
нежен сутрешен бриз,
с който надува платната
на надеждата.

 

И се втурват пак спомени,
развълнувани,
яхват бяла вълна...
(Деколтето огражда
две скали, и прозират,
уловени във мрежите,
две маслини).

 

Шумоли като пясъчна
младостта,
наобратно потекла
в пясъчния часовник
на очите му,
сини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...