21 окт. 2019 г., 09:59

Посейдон и Керкира

559 0 1

Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака,
с едър тремор,
като перата на чайка,
в които дебелите пръсти
заровил е вятърът,

 

се протяга да хване
ръката на млада жена
и през пръстите спуска
върху кожата й
нежен сутрешен бриз,
с който надува платната
на надеждата.

 

И се втурват пак спомени,
развълнувани,
яхват бяла вълна...
(Деколтето огражда
две скали, и прозират,
уловени във мрежите,
две маслини).

 

Шумоли като пясъчна
младостта,
наобратно потекла
в пясъчния часовник
на очите му,
сини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...