22 jul 2009, 12:09

Посетителка

  Poesía » Otra
638 0 0


Нощта днес тропа на вратата ми и настоява,
а само час до пълнолунието й остава.
Нощта е жадна за любовни ласки,
нощта пак будна чака,
окъпана от блясъци и от завидни краски.
Оплела плетеница от игри и чудеса,
ръце протяга да достигне нови небеса.
Мигом всичко се окъпва в синьо лято,
звезди потъват в езерото, като лебедово ято.

Златна светлина струи от тъмносинята феерия,
вълчи вой пробягва през близката прерия.
Душата на вълка е пълна с тъмнина,
като слепец - оглежда се и търси глътка светлина.
Вълчето му до него тихичко скимти,
сърцето му в жарава, като огън пламти.
Красива жена пристъпва към вълчето
и с майчини ласки прегръща детето.
Нощта ме пита за името на тази мила хубавица.
Поклащам глава, а тя промълвява:
Това е духа на починалата снощи вълчица!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...