22.07.2009 г., 12:09

Посетителка

635 0 0


Нощта днес тропа на вратата ми и настоява,
а само час до пълнолунието й остава.
Нощта е жадна за любовни ласки,
нощта пак будна чака,
окъпана от блясъци и от завидни краски.
Оплела плетеница от игри и чудеса,
ръце протяга да достигне нови небеса.
Мигом всичко се окъпва в синьо лято,
звезди потъват в езерото, като лебедово ято.

Златна светлина струи от тъмносинята феерия,
вълчи вой пробягва през близката прерия.
Душата на вълка е пълна с тъмнина,
като слепец - оглежда се и търси глътка светлина.
Вълчето му до него тихичко скимти,
сърцето му в жарава, като огън пламти.
Красива жена пристъпва към вълчето
и с майчини ласки прегръща детето.
Нощта ме пита за името на тази мила хубавица.
Поклащам глава, а тя промълвява:
Това е духа на починалата снощи вълчица!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...