Jul 22, 2009, 12:09 PM

Посетителка

  Poetry » Other
637 0 0


Нощта днес тропа на вратата ми и настоява,
а само час до пълнолунието й остава.
Нощта е жадна за любовни ласки,
нощта пак будна чака,
окъпана от блясъци и от завидни краски.
Оплела плетеница от игри и чудеса,
ръце протяга да достигне нови небеса.
Мигом всичко се окъпва в синьо лято,
звезди потъват в езерото, като лебедово ято.

Златна светлина струи от тъмносинята феерия,
вълчи вой пробягва през близката прерия.
Душата на вълка е пълна с тъмнина,
като слепец - оглежда се и търси глътка светлина.
Вълчето му до него тихичко скимти,
сърцето му в жарава, като огън пламти.
Красива жена пристъпва към вълчето
и с майчини ласки прегръща детето.
Нощта ме пита за името на тази мила хубавица.
Поклащам глава, а тя промълвява:
Това е духа на починалата снощи вълчица!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...