25 feb 2022, 6:46

Пощадете децата в Украйна

  Poesía
463 6 6

Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!

Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи!
Днес светът се погубва с война, а мирът е изритано куче!
Над земята ракети летят и разбиват каквото им падне,
а децата ни мили пищят! Днес децата за ласка са гладни!

Плачат майки за скъпи чеда! Те на битка последна отиват!
Там, за бога, танцува смъртта и животи човешки загиват!
След корона се будим със страх и нескрити човешки заблуди!
Ако мога да пея над тях – ще извикам, че всички са луди!

Ако стъпиш на родна земя – ще те чакам с крилатата чета!
Аз съм чѐдо на Крум и горя! Аз съм брат на безстрашни момчета!
Цяла вечер от ужас крещя! Днес животът е мъка безкрайна!
Ако вие сте с Мъжки Сърца, пощадете децата в Украйна!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светът е полудял. Остават надеждите за по-добро утро.
  • Наистина светът е полудял. Дано се опомни, преди да е станало твърде късно. Браво!
  • Трудно е за коментар, Митко.
    Остава ни само съпричастността към един народ, който сигурна съм няма да се даде без съпротива...И без невинни жертви...Рана, която дълго ще тлее и която мисля, че ще подпали бурето с барут, на което са седнали в Москва. Този акт е явна покана към съпротивата на един самозабравил се диктатор. С една дума: Революция.
    Много грешен ход...
  • Много добре си изразил неизразимото. И аз не можах да спя, какво остава за хората в Украйна.
  • Всички са луди!
    Няма ли разумни в руското правителство, та да го спре!?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...