Feb 25, 2022, 6:46 AM

Пощадете децата в Украйна

  Poetry
462 6 6

Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!

Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи!
Днес светът се погубва с война, а мирът е изритано куче!
Над земята ракети летят и разбиват каквото им падне,
а децата ни мили пищят! Днес децата за ласка са гладни!

Плачат майки за скъпи чеда! Те на битка последна отиват!
Там, за бога, танцува смъртта и животи човешки загиват!
След корона се будим със страх и нескрити човешки заблуди!
Ако мога да пея над тях – ще извикам, че всички са луди!

Ако стъпиш на родна земя – ще те чакам с крилатата чета!
Аз съм чѐдо на Крум и горя! Аз съм брат на безстрашни момчета!
Цяла вечер от ужас крещя! Днес животът е мъка безкрайна!
Ако вие сте с Мъжки Сърца, пощадете децата в Украйна!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светът е полудял. Остават надеждите за по-добро утро.
  • Наистина светът е полудял. Дано се опомни, преди да е станало твърде късно. Браво!
  • Трудно е за коментар, Митко.
    Остава ни само съпричастността към един народ, който сигурна съм няма да се даде без съпротива...И без невинни жертви...Рана, която дълго ще тлее и която мисля, че ще подпали бурето с барут, на което са седнали в Москва. Този акт е явна покана към съпротивата на един самозабравил се диктатор. С една дума: Революция.
    Много грешен ход...
  • Много добре си изразил неизразимото. И аз не можах да спя, какво остава за хората в Украйна.
  • Всички са луди!
    Няма ли разумни в руското правителство, та да го спре!?

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...