1 ene 2008, 21:32

Послание

  Poesía » Otra
830 0 9

Не е нужен компас,

ако трябва да бъда намерен.

Аз съм тихият глас

на затворник в мига на разстрела.

Аз съм първият вик

на току-що роденото бебе,

който казва: "Дори

и да паднеш, друг идва след тебе."

 

Аз питам със глас, изтъкан от стомана -

нима е добре

да гледаш света през решетки?

Добре е при опит за бягство, от рана

в гърба да умреш,

а не да живееш във клетка!

 

Предизвикай света на двубой -

нека падне в прахта пред краката ти,

нека милост да проси и той,

както просеше обич душата ти!

Разпъни го на кръста така,

както той те разпъна с двуличие,

дай му нож, ако иска ръка,

този свят на смирено приличие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...