poetat (Николай Колев)
6 2
1.01.2008 г., 21:32 ч.

Послание 

  Поезия » Друга
668 0 9

Не е нужен компас,

ако трябва да бъда намерен.

Аз съм тихият глас

на затворник в мига на разстрела.

Аз съм първият вик

на току-що роденото бебе,

който казва: "Дори

и да паднеш, друг идва след тебе."

 

Аз питам със глас, изтъкан от стомана -

нима е добре

да гледаш света през решетки?

Добре е при опит за бягство, от рана

в гърба да умреш,

а не да живееш във клетка!

 

Предизвикай света на двубой -

нека падне в прахта пред краката ти,

нека милост да проси и той,

както просеше обич душата ти!

Разпъни го на кръста така,

както той те разпъна с двуличие,

дай му нож, ако иска ръка,

този свят на смирено приличие!

© Николай Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??