1.01.2008 г., 21:32

Послание

834 0 9

Не е нужен компас,

ако трябва да бъда намерен.

Аз съм тихият глас

на затворник в мига на разстрела.

Аз съм първият вик

на току-що роденото бебе,

който казва: "Дори

и да паднеш, друг идва след тебе."

 

Аз питам със глас, изтъкан от стомана -

нима е добре

да гледаш света през решетки?

Добре е при опит за бягство, от рана

в гърба да умреш,

а не да живееш във клетка!

 

Предизвикай света на двубой -

нека падне в прахта пред краката ти,

нека милост да проси и той,

както просеше обич душата ти!

Разпъни го на кръста така,

както той те разпъна с двуличие,

дай му нож, ако иска ръка,

този свят на смирено приличие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...