Jan 1, 2008, 9:32 PM

Послание

  Poetry » Other
828 0 9

Не е нужен компас,

ако трябва да бъда намерен.

Аз съм тихият глас

на затворник в мига на разстрела.

Аз съм първият вик

на току-що роденото бебе,

който казва: "Дори

и да паднеш, друг идва след тебе."

 

Аз питам със глас, изтъкан от стомана -

нима е добре

да гледаш света през решетки?

Добре е при опит за бягство, от рана

в гърба да умреш,

а не да живееш във клетка!

 

Предизвикай света на двубой -

нека падне в прахта пред краката ти,

нека милост да проси и той,

както просеше обич душата ти!

Разпъни го на кръста така,

както той те разпъна с двуличие,

дай му нож, ако иска ръка,

този свят на смирено приличие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...