12 may 2017, 20:08

Послание

  Poesía » Otra
793 0 0

Все такъв ще си останеш
строг, в облог с потайността,
на чувствата запор поставил,
а толкова копнеещ нежността.

Душата ти крещи за ласки
жадна и готова да твори
най-силната любов и страсти,
в който сам ще изгориш.

Дали защото се страхуваш,
че подобаващото няма да получиш,
че истинска любов не съществува
или в страдания ще я научиш...

А те са част от обичта,
не е любов, щом силно не боли,
след нея даже само мисълта
порой сълзи ще завали.

От радост да изпитваш непрестанно
чувството да си добър, отдаден,
със сърцето и душата постоянно,
да даваш и да получаваш равно.

Не те виня, не ти се сърдя
просто няма как да разбереш,
щом всичко от душата си пропъдил...
след разгром... какво ще събереш.

И някога във тиха вечер
под звуци на испанската китара,
в случайна песен или текст
спомни си притчата ми стара...

Любов е да си предан, да дадеш
на ближния със поглед или жест,
душата му сама да призове,
онази чакана за обич вест.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...